неделя, 1 февруари 2009 г.

За езотеричната проимственост и за знака „СЕСТРИТЕ”

Ще започна с едно стихотворение на НАДЯ СЕНОКОСЛИЕВА, която не е вече между живите.

Сред мрак и тишина къщица се свива
старостта й бедна сияние обвива...
Какво ли има там, в бедничката стая?
Какво струи вдън мрачината и сияе?
Какво е скрил протритият й праг –
нали зад него е намерил стан един бедняк!

...Богатства скъпи крие бедността –
любов, надежда, скромност, доброта...
С прекрасен свят, несрещан по земята,
дарява Бог на бедния поет душата!

И нека често срещам деня със хлебец сух –
засищам се с трапезата на Божия свят Дух...

Пирдоп, 29 януари 2001 г.

Прикована от години на легло, Надя до последния си земен миг е вдишвала чистите Орфееви вибрации, защото бе талантлива и искрена. А животът й е бил невъобразимо труден и неописуемо драматичен. Не я познавах лично – моята приятелка Саша Тодорова през 1997 или 1998 година ми донесе няколко нейни стихотворения, които веднага преведох на френски и включих в том ІІІ-2003 на сп. "Български писмена * Les letters bulgares" За Надежда, както се е подписала в последното си писмо до мен от 29.01.2001 г., бих казала: В ада живея, за да дам цялото заложено в сърцето ми добро на хората около себе си. Не е ли това съдбата на милиардите бедни хора по света? Помислете сами!
През последните седмици се убеждавам постоянно в езотеричната приемственост и божествената режисура, защото все повече срещам съвсем случайно непознати хора, а се оказва, че или са били лекувани от Петър Димков – Лечителя, или обичат поезията и сами пишат стихове, или са последователи на Петър Дънов – Учителя...
Защо "езотерична"? – Тази дума означава „вътрешна”. Защото поривите в душата идват само отвътре, обстоятелствата могат да бъдат единствено декор или повод. Та нали сърцето води човека в пътя му отдолу нагоре! И случайно ли в края на ХХ век и сега особено се засилва у нас интересът към Орфей и орфизма и към Тангра и тангризма? Излизат вече толкова чудесни книги за нашите живи корени... Философията е житейска мъдрост, просветление на духа, вътрешен фар в откриването на Истината за дейна помощ към всяка индивидуална капка Живот. Та какво е отделният човек? – Градивна частица за доброто на единния Планетарен човешки организъм. Всеки е част от Цялото. Помислете за скрития смисъл на призива You are not alone - Ти не си сам! Всеки е зависим от Цялото и отговорен за съдбата на Цялото.

Както през ІХ век св.св. Кирил и Методий са дали на Европа знака за братството, а през ХХ век тримата гениални българи Петър Дънов, Петър Димков и Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванов, световно известен френски философ с български произход) са осъществили в земен план тази идея чрез основаването на Бялото Братство в България и Всемирното Бяло Братство във Франция (което има клонове по всички континенти), така сега към мъжкия Ян-елемент се добавя женският Ин-елемент. Не е ли такъв знакът, подаван сега на хората – чрез "сестрите" ни в Либия? В другите езици те не се наричат точно "сестри". Но тук е енигмата на езотеричния знак! Еволюцията продължава и към всички Ян-вибрации неусетно сякаш се изявяват все по-силно Ин-вибрациите за мекота, нежност, топлота и благост в отношенията. Богородичният импулс в сърцето задейства процесите в човешкия организъм и трансформацията става на всички енергийни нива – от нисшето физическо към висшето духовно ниво.

От тангризма, както казва проникновеният езотерик Спас Мавров, иде към нас призивът "Душа душа да не поробва и дух духа да не подвежда". Заложени са в душите ни принципите на индивидуалната свобода, на толерантността и на обичта – а това са основните характеристики на женското начало, на майчинството и сестринството...
От Орфей и орфизма в сърцата ни трепти творческият импулс да сътворяваме красота, истина и светлина за всички хора – космичният ритъм е в мелодия и стих, в шевица и старинна фреска, в изваян образ и извиващо се хоро... Енергийната работа на ин-диви-дуал-ния човек е от полза за всички. И винаги тази работа за вътрешно пречистване (катарзис), за сътворяване на Светлина става в самота, в мигновения, които се изживяват интензивно и даряват огромна радост на човека. Много мои приятели имат гениални стихове. И може да не са прочетени нито чути от други хора, но в мига на сътворяването на една такава творба поетът прави духовна екология на Вселената...

Принципът за индивидуалното поведение от философията на тангризма може да се изрази и по друг начин: всяка човешка душа е моя сестра и аз се прекланям пред творението на всяко сърце. Нали знаете крилатите думи на Петър Димков – Лечителя "Всички хора ми са братя"? Началото на тези думи иде от от св.св. Кирил и Методий – мъжкия Ян-елемент. В края на ХХ век Ваклуш Толев и Ив-Жан-Пол Апел-Гери обосноваха философски идеята за "правата на душата" (като необходимо допълнение и продължение на идеята за правата на човека) – женския Ин-елемент.

В живия Живот се чувства все по-осезателно как расте тази идея... В индивидуалното си поведение всеки ежедневно или спазва, или нарушава това Божествено изискване към човека – да хармонизира двете начала Ян и Ин. Ако искаш да бъдеш единен /единен с Бога/, си принуден от природните закони да развиваш и двете начала в себе си, защото всяко разделение е пагубно.

Да, тангризмът е стародавната ни космична религия за Единния Бог, а орфизмът е живото сътворяване на хармония и светлина. Не е ли прекрасно, че и двете философии са закодирани отколе в нашата същност като народ?

Тук ще споделя само две идеи:

1. За "ОС-та".
Тъй като човекът е енергийна осмица (в долната й половина е електричеството, а в горната е магнетизмът), Спартак и Орфей сякаш се явяват словесно-историческа реализация на този естествен порядък. Долу е Спартак – егоизмът, противопоставянето, споровете, битките, политиката... или борбата за Свобода, а горе е Орфей – алтруизмът, безусловното приемане на другия, хармонията, обичта, поезията и музиката... или реализирането на Обичта. Всеки усеща дали в него самия или в другия човек до него преобладава електричеството или магнетизмът. Самият процес на вътрешното пречистване е много сложен и строго индивидуален, но ако работиш постоянно, неуморно в себе си – чрез мисли, чувства и постъпки, ще се убедиш, че постепенно Спартаковият елемент намалява, а нараства Орфеевият енергиен елемент. По невидимата вътрешна ОС преработваш всичко, което ти пречи да израстваш...

2. За "ОБИЧ-та"
Напоследък се случи така, че един древен богомилски метод, за който имам някакъв спомен в душата си, помогна на няколко мои близки в трудни мигове. Затова си позволявам да го споделя тука с надеждата, че може да помогне и на други хора.
Вдишвайте бавно и дълбоко с концентриране на мисълта върху думата "обич", а при издишването – върху думата, която се получава при четенето й отзад напред – "чибо". Нали на руски "Спасибо!" (произнесено "спасиба) е "благодаря" и буквално е "Да те спаси Бог!". А на български ние гоним кучетата с "Чиба!" (Чи - енергията, ба - аналогично съкращение на Бог), т.е. с Божествена енергия.
Чрез това дишане не се замърсява околното пространство, а напротив, то се пречиства. Силата на Словото помага винаги на човека, който мисли за Един-Е-ние-то си с цялото Творение... Резултатът е по-добър, ако човек се стреми слънчевата светлина да проникне до всички тъмни кътчета от тялото и душата...

* * *
В края ще се върна пак към Надя Сенокослиева, тъй като в едно свое стихотворение тя е изразила смисъла на всичко това в живия живот – чрез Богородичния импулс и ролята на жената в живота.

Небе и мечти

Ако попиташ дете
какво е за него небето,
ще отговори:
– Небето е синьо,
с много златни звезди!
И ще повдигне към него
незнаещи ясни очи...

Ако попиташ девойка
какво е за нея небето,
ще те погледне
с блеснали влажни очи,
ще разтвори розови длани,
за да изсипеш в тях всички звезди,
и ще промълви нежно и властно:
– Мечтите са в моите длани,
небе ако бъдеш ти!

Жена ако питаш
какво е за нея небето,
ще помилва детска главица
и ще отрони усмивка:
– Небе и мечти
събраха се в тази звездица!

Не питай старица!
Тя ще мълчи...
Дълбоко в сърцето
е скрила небето
и всички мечти!...
Само сълзи ще проблясват
под бледите старчески клепки
и като падащи едри звезди
ще чезнат в нощта на живота!
А тя ще мълчи...


Самоков, септември 2007 година

(публикувано в "Родово имение" - бр. 107)

Няма коментари:

Публикуване на коментар