За Орфеевия импулс ... и ... за женското начало

Снежана Гавазова

РЪЦЕТЕ

Ръцете са чисти, когато подават.
Ръцете са мръсни, когато крадат.
Ръцете са чисти, когато създават,
и много са мръсни, когато рушат.

Сърцето дълбоко усеща ръцете.
Сърцето ги движи, додето не спре.
Сърцето разперва ръцете широко,
защото то помни, че те са криле.

31 октомври 2005

* * *
Защо в живота на всеки човек се случват различни неща, макар да живеем рамо до рамо?
Как всеки разбира смисъла на ставащото?
Можем ли да усетим единния пулс на Живота във Вселената – космичния ритъм?
Разбираме ли, че всеки миг имаме някаква нова задача, съответна на променените енергийни условия в пространствата?
Работим ли със сърце и ум така, че да утвърждаваме Доброто и Светлината чрез своето индивидуално достойнство?
...
В ранно утро, в тишината на душата, съвестта ти, скъпи Приятелю, ти разкрива малко по малко това, което сам пожелаеш да узнаеш... И сърцето те води към деня и делата ти...
С мои приятели от 1994 г. насам работим индивидуално на три нива – поезия, философия и наука... На 1 ноември 2005 г. се роди идеята за “МОСТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ СЪРЦА – Изток-Запад” – Да бъдем това, което сме... Защото знаем, вярваме и умеем...

* * *
Преди 33 века Орфеевият импулс навлезе дълбоко в същността на човешката култура (култ-у-Ра – порив към Светлината). Музиката и поезията ни помагат да осъзнаваме спираловидното движение на невидимите духовни енергии и хода на индивидуалната еволюция. И всяко нещо, което човек сътворява или излъчва (мисъл, чувство и постъпка) с положителна вътрешна нагласа и с алтруистична всеотдайност, озонира въздуха и помага на Майката-Земя да се отърсва от наслоенията на злото... Сред най-непрогледния мрак се ражда Светлината...
Тази сутрин, 19 ноември, 2005 г., в 6 часа, мисля за Снежана. Вчера заваля първият сняг, а тя живее с 84-годишната си майка в една таванска стаичка близо до Орлов мост, без ток и без вода... И без средства, защото през 1992 г. била уволнена от Националната телевизия, където работела като фолклорист... Неотдавна се наложило да се погрижи няколко дена за една възрастна жена. След като измила краката й, почувствала ръцете си много чисти и леки...
Така се родило нейното стихотворение, което току-що прочетохте. То стана и мото на “МОСТА НА СЛЪНЧЕВИТЕ СЪРЦА – Изток-Запад”. То е поводът да споделя с повече хора някои открития и вътрешни (езотерични) прозрения на мои приятели, защото ги възприемам като знаци на Истината...

* * *
Отдавна усещам родния ни език като жив и свещен. Нора Закс (род. 18.12.1930 г.) е юрист по професия, но по душа е поет и историк. Преди няколко години тя сподели във философския ни клуб “Боян Мага” своето откритие: “Очао!” е древен поздрав на нашите предци от Евроазийските степи...
Шофьори от едно външнотранспортно предприятие, където работела, се връщали от Източна Турция и често отивали при нея със своите болки и служебни проблеми, за да им помогне тя като юрисконсулт. Те разказвали, че най-добре и най-сигурно пътуват през областта, където живеят кюрди, които говорят с много български думи, и че те се разбират с тях без преводач... А и самите кюрди им казвали: “Ние сме роднини.” ...И се поздравявали с “Очао!” ...По-късно, когато и в България започнал да се разпространява поздравът “Чао!”, Нора потърсила в отдел “Стари архиви” на Народната библиотека в кюрдо-английски речник...
Та този поздрав има толкова древен корен... О е знакът на Бога и на Вселената, Чи (Ци, Ки, Прана) е вечно движещата се по гръбначния стълб на всеки човек космична енергия... “Да видя очите ти, за да усетя душата ти!”... През VII век Алцек, синът на Кубрат, с голяма група древни българи, стигнал до Средна Италия, град Беневенто... “Очао!” при среща, “Очао!” на раздяла... Ето откъде дошло италианското “Чао!”... (Нали италианците си имат свои поздрави – “Бонджорно” и “Лариведерче”.) Защото още през VII век Бог е предвидил, че италианското кино ще бъде водещо в бъдния ХХ век и именно с италианските филми този кратък и дълбоко съдържателен поздрав ще се разпространи по цялата планета. Сега “Чао!” е най-приятелският поздрав – сърдечността и доброжелателството изтъкават невидимата енергийна мрежа между чистите искрени сърца... Затова може би в нашия свещен език имаме тези думи “ЧИ-сти”, “ИСКРени” (от Божествена искра”), а и двете думи “сърце” и “ръце” са със съвсем едни и същи букви – само в “сърце” е добавена буквата “с” – Словото и Светлината...

* * *
Ида Верина (Йорданка Стефанова) (1935-2003) ни дари с хубави стихотворения, от които ще цитирам само няколко реда:

***
Щом пиша – значи аз живея...

***
Отдадох се докрай на обичта.
И вярата за мене беше свята.
Щастлива бях! И дълго радостта
и ден, и нощ ми топлеше душата...

***
Цъфти, черешко! Разцъфти!
Нека и тази година
твоят цвят да ме поръси –
болката дано отмине...

***
Като чекрък е този свят,
а ние – нишките му къси...
(Изтъкавай Светлината,
изпълнявай сам дълга си!)

Позволявам си понякога да допълня стихове на мои приятели, защото усещам, че сме единени на нивото на поезията. Така и смисълът се допълва...
Възприемам човечеството като единен организъм (може би самата аз съм някъде в края на кутрето на лявата ръка например или в някоя точка на ухото му). Кръвта – неслучайно червена – е материално-физическата субстанция, свързваща всички живи хора в Един-Е-ние. (Някой да има различна кръв от другите хора по света?... Затова е възможно да се правят точни медицински диагнози и да се прелива на болен кръв, съответстваща на неговата кръвна група...) А цветовете на дъгата (спектъра) са последователно излъчвани от седемте ни чакри: червен - оранжев - жълт (слънчевия сплит) - зелен (сърцето) - син - виолетов, за да се получи бялата светлина... Тука ще добавя едно мое вътрешно усещане за дълбокия знаков смисъл на Снежанка и седемте джуджета. Помагаща на Дядо Коледа, в началото на всяка земна година, Снежанка символизира женската енергия (Ин), която – преплетена с мъжката (Ян) – минава през седемте чакри на човешкото тяло. Точно тези малки енергийни центрове се крият зад символа “седемте джуджета”... А и самото име “Коледа” е преминало както в латинската дума “Calendae (Kalendae)”, откъдето и идва календар, но коренът му може да се долови и в имената на Дядо Коледа в някои западни езици, например Santa Claus (на английски), Saint Nicolas (на френски)... Но тука по-важното е състоянието на чакрите на отделния човек.
С правилно – дълбоко и равномерно – дишане човек поддържа равновесието в тялото и душата си... Така от Материята в най-ниската точка на вертикалната ни ос, чрез своите съставни елементи – цветовете на дъгата – Светлината ни води към висшата точка на Духа... Нали с мисли, чувства и постъпки създаваме “светлинното си тяло” – нишката – която винаги може да се усети и никога не може да се скрие... Тази реалност е и в основата на ирисологията, прилагана за диагностициране на болести и за определяне на правилното лечение... Истината винаги е явна и всичко си вижда в очите. Например, застана ли пред някой продавач на сергия, интуитивно разбирам дали е честен и почтен (ако енергията му е чиста, той е като буквата Ж – живее от сърцето нагоре, в съответствие с Орфеевия импулс, и МОЖЕ да ми бъде брат и приятел... Но проблесне ли и най-малко лукаво пламъче на недоброжелателство и корист, енергията му мигновено пада долу, в ниското, и хармоничното Ж се превръша в Ш – МОШЕник. И веднага отивам към съседната сергия... Само му пожелавам мислено да се вслушва по-често в съвестта си – тихия вътрешен глас на Бога.
При преводите си на българска поезия на френски език не мога да намеря една-единствена дума, равностойна на нашата дума “съвест”. Някои мислят, че това е “conscience”, но тази дума е калка на “съзнание” и съвсем няма богатото и дълбинно значение на славянските ни думи за “съвест”, където се подразбира винаги интуицията и Божествената искра в отделния човек... Исторически погледнато, ние, славянските народи от Изтока, имаме заложено съдбовно това понятие... Засега превеждам горе-долу тази дума, но все си мисля: колко ли време трябва да мине, за да могат наши искрени и добри приятели от Запада да усетят реално богатството, дълбочината и ролята на “славянската душа”...
Още нещо за индивидуалните енергии:
Първо. Има индивиди, за които смисълът на живота е само ядене, пиене и секс... Може би те не усещат никаква необходимост да се променят енергийно... А трансмутацията е изяснена в много книги (ще спомена само поредицата “Агни Йога” на Елена Рьорих и изследванията на френския психолог и физик Ив-Жан-Пол Аппел-Гери). Човекът има енергийна структура, символизирана от цифрата 8. Не съумееш ли да овладяваш своите нисши енергийни потоци – гняв, раздразнение, омраза и т.н., – сам избираш пътя си към телуричните, земните енергии. Та нали още Орфей е дарил нас хората, с методи за вътрешно извисяване – да се живее “от сърцето нагоре”!... Точно това са нашите вековечни традиции – народните песни и народните хора.
Второ. Разменните средства в живота ни също носят някаква енергия, но това зависи пряко от морала на съответния човек... Думата “пари” е своеобразен белег (или лакмус). В ръцете на чистия алтруист те се изпаряват, а в ръцете на алчния егоист стават онзи елемент, който в последния миг на неговия живот ще изпари съвестта му...

* * *
Първото стихотворение, с което започнах през март 1994 г. да превеждам българска поезия на френски, със стремеж да предам уникалните ни ритмични стъпки и богатството на римите (защото във френския език например нямат женски рими), е “Нула на куб” на Милан Благоевич от Белград, който тогава живееше в България. А най-напред преведох третия, последен куплет на това стихотворение:

Вековна, жестока заблуда:
умните са “луди” –
все слепци ги будят,
преданите Юди.

Абсолютно природно право на човека е да се развива вътрешно, в съответствие с дълбинните си сърдечни пориви. Всеки сам може истински да се про-буди, за да изживее своя живот с разбиране и с реализиране на своите “вътрешни – божествени” задачи сред другите хора. И всяка намеса отвън, от когото и да е, би била проява на насилие...
С мои приятели отдавна усещаме засилването през последните десетилетия на Богородичния импулс: независимо дали си мъж, или жена, в тебе съществува “Ин” – женското начало на живота. Именно то съзидава, гради и ражда... При всеки човек е строго индивидуално съчетанието на Ин-Ян и проявяването на взаимодействието между тях. Но в семейството си най-добре разбрах, че мъжът може да развива онези свои черти, които го правят по-мек, по-състрадателен, по-обичащ... А жената в същото време, общувайки с него, придобива повече издръжливост и самостоятелност...

Та не виждаме ли, че в отношенията ни в ежедневието Мекотата - Нежността - Топлотата - Благостта (от М-е-Н-е към Т-е-Б-е) са живият знак за облагородяването на характера? Или пък Твърдостта - Безстрашието - Мъдростта - Непоколебимостта (от Т-е-Б-е към М-е-Н-е) са знакът за силата на характера? В семейството си усещам Ра-дост (достигам до висше Божествено ниво, до Светлината на битието). Затова мисля, че всеки от нас е отговорен за съдбата си... и за съдбата на другите...

* * *
Лиляна Апостолова (род. 1919 г.) има едно чудесно четиристишие:

А душата си остава съща,
не помръква светлият й взор –
мъката на песен тя превръща,
мрак натегнал – в слънчев кръгозор...

В космичната битка на Светлината с мрака взема участие всяко живо същество – дори изобщо ние да не си даваме сметка за това. Духът (мъжкото начало) води човека по вертикала винаги нагоре. Затова ли от прадревни времена нашият народ (още от Тангра) има заложено единобожието? Но чрез Един-Е-ние-то, а не чрез съ-единението, при което се подразбира съществуване извън, отделяне, разграничаване от Създателя... Естествено е човекът да постига цялостно сливане с Твореца, Създателя, Бога – точно така, както майката и очакваната й рожба са едно цяло... Та нали в сърцето на всеки човек има Божествена искра! Един-Е-нието е там, където се признава друг-ос-тта (тъй като всеки си има своя вътрешна вертикална духовна ОС – Обичащ Огън и Сътворяваща Светлина), различието, правото всеки човек да бъде това, което е. Защото всеки човек е ин-диви-дуал-ност – Божествена същност, проявяваща се двойствено: чрез избора между добро и зло... В ежедневието си всеки човек извършва – чрез душата си – екологията (ек от Логоса) на Вселената...

* * *
Тодор Лирков (род. 1931 г.) написа наскоро своята поема “Болерото и ние”, която ме помоли да преведа на френски. Там видях чудесен стих:

Динамика и трепет е мишената,
а трябва да се стреля от движение...

Не приемам закостенелостта. Сред живия живот всеки човек може да бъде във всеки отделен миг “творящ” – независимо от мъките и мрака... И съвременната наука вече доказва наличието на “единната вътрешна вселена”. За тази вселена, която ние едва сега откриваме, са думите на Орфей, дошли до нас по различни пътища (тук цитирам само по книгата на Никола Гигов “Орфей и Европа):

“Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете!”
“Мой бог е любовта!”
“Космосе, татко наш, във вид на кълбо, ти обхващаш Земята.”
“Мили звезди на небето, чеда на нощта, на тъмата, в кръгови вихри кръжите.” (“Петлъчащите зони” на небето е музиката на сферите...)

Чрез Орфеевите мистерии преди 33 века са дадени на човечеството методите (музиката и поезията) за одухотворяването на материята, за трансформацията на енергиите и за облагородяването на нравите. Тази тройна цел е заложена дълбоко в народните ни песенни и танцови традиции. Неравноделните ритми – невероятно разнообразни в различните области на България, са сложно преплитане на мъжкото и женското начало в живота. Динамичният израз на вътрешния огнен заряд е характерна черта на всички видове български народни хора...

...
Можем ли да пренебрегнем своята изконна човешка същност, зова на сърцето и повелите на съвестта си?
Преди около месец един доцент и доктор на науките ме попита: “Кой е най-големият враг на българите?” – Всеки от нас ще даде свой отговор на този въпрос. Моят отговор е “егоизмът.” Неговият отговор е “невежеството”. И двамата имаме право: “Невежественият Егоизъм” дава отрицанието в нашия език – НЕ. И веднага като антоним се появява високо горе в скалата на ценностите ДА – “Добродетелният Алтруизъм”. Ето поредния знак за сакралността на родния ни български език... Някой може да си каже: Е, това е игра на думи, измислица. Няма да му възразя. Всеки има право – показва как Ра (светлината) го води, а също и “всеки има Път, равностоен на обичта му”. Може би и затова от същия корен е и глаголът “правя”...
Всеки човек живее и действа така, както диктува съвестта му, както го води сърцето. Това именно е изразила Снежана в своето стихотворение. (Ето, сякаш се оформи един кръг – стигнах пак до началото.)
Убедена съм, че Доброто и Светлината продължават делото си чрез нас, човеците. Отвътре – с всяка наша справедлива и градивна мисъл, с всяко наше радостно и светло чувство и с всяка постъпка в помощ на другиго... Все по-често долавяният от много хора енергиен Богородичен импулс е доказателство за променената същност на земното човечество – излизане от низините на мрака и варварството и навлизане в Ерата на Водолея...

* * *
Продължавам след няколко дена, на 23 ноември, в 5 часа сутринта. Какво да правя? – Студът е сковал земята, но бялата светлина на снега ми вдъхва малко надежда, че мога да помогна на Снежана... чрез приятели ...и с помощта на непознати хора...
Соколът Хор в Древен Египет носи скрижалите с 10-те Божи заповеди (невидимия морален кодекс за човечеството) на главата си, отгоре, и е изобразяван като пазител и водач на фараона...
Българските думи “хора”, “хоро” и “хор” имат дълбинна смислова връзка с този символ, тъй като и той, и те са израз на вътрешната енергийна връзка на отделния човек с Бога или Космичния разум – връзка изключително сложна, динамична и резултатна... От гледна точка на енергийното равновесие на планетата, всеки отделен миг е наситен с най-различни влияния и възможности. Но човекът сам винаги прави своя избор, нали, за да действа разумно, с определена цел и с лична отговорност... Помислете и за дълговечните ни традиции: в единния ритъм на хора и песни как предците ни са поддържали енергийното ниво на всяко селище по най-естествен начин. Чрез живия Орфеев импулс – вечно обновяващ и възраждащ... И думата “избор” придоби някакво вътрешно (езотерично) значение: Истината и Здравето, за тях внимавай ти... А Бог Определя Работата..., която трябва ти да свършиш...

Учени твърдят вече, че в света хората с българско самосъзнание са около 136 милиона... (Моето вътрешно усещане е за 57 милиона.) А преди година и половина Надежда Мадолева сподели пред приятелки: “С всички фибри на тялото и душата си усещам, че над един милион млади българи тръгнаха по всички страни на света да вършат най-черната работа за нищожно заплащане, защото чрез тях свещеното българско Слово обгръща Майката-Земя...” Те са сред елементите, допринасящи за облагородяването на човечеството. Чрез индивидуалната работа – със сърце и сръчни ръце – по подобие на поздрава “Чао!”...

19 - 23 ноември 2005
(публикувано във в. “Родово имение”, бр. 4-2007 г.)