неделя, 1 февруари 2009 г.

За Апостола на Свободата – днес



Има дълбочинна вътрешна щафетност в културата ни и отвеки веков Божествените пориви са действали чрез сърцата на безброй светли души. От тангризма и Орфей та чак до ден днешен...
За Левски твърдя, че е по-добре да честваме рождения му ден. Написах преди повече от 10 години една малка книжка – „Блян за Левски по пътя към приятелите” и тука ще споделя само няколко идеи, като цитирам точно отделни пасажи.

Левски...
Взор дълбок –
синя светлина.
Левски...
Вяра в Бог –
мяра за вина.
Левски –
огнен лик,
лъч надежда в мрака...
Левски –
дух велик!
С нас е пак...
Левски –
вечната виделина!
Левски –
родния съдбовен знак!

1. Левски е бил изпратен от Бога, за да помогне на чистите души по нашите земи да се обединят в името на едно свещено дело – осъзнаване смисъла на свободата. В сърцата и умовете на хората винаги припламват искрици истина от миналото на Родината. Но отделните души са немощни..., едва-едва мъждукащи свещици, а за огъня на Духа е нужна органи-за-ЦИ-я, чрез която да се гради об-ЕДИН-е-ние-то. Ако имаш усет за стойността на нещата и в духовен, и в материален план, сам ще разбереш къде е твоето място...

2. Левски е носел в себе си свободата на мисълта, затова е разбирал смисъла на свободата – правото на всеки човек да бъде независим в своите мисли, да бъде верен на себе си... Щом душата човешка потърси в себе си божествената духовна искра, невярата потъва нейде в миналото...

3. Васил Левски даде първия зов за облагородяването на човешките взаимоотношения чрез саможертвено служение в името на свободата на всеки друг човек... Доказа с живота си, че всеки може да бъде един от цялото, ако е един за всички.

4. Левски мигновено е долавял същността на всекиго, с когото се е срещал по своя лъкатушно-лабиринтен път, защото е виждал сиянието, аурата на всеки човек и безпогрешно се е оринетирал как да постъпва – сдържано-хладно или приятелски-сърдечно... Левски е усещал на кого може да вярва и разчита, а по онова време колцина са били готови да поемат Христовия кръст и да превърнат живота си в кръстоносене в името на българската свобода!... Той е знаел, че всичко започва, става и свършва в индивидуалната вселена на всеки човек. Ако се облечеш в чистота, ако градиш само със светлина и обич, ще можеш да се извисиш духовно. Чистотата, светлината и обичта са качества на душата. И само в себе си и единствено чрез себе си човекът може да съзидава и за другите хора, за народа си...

5. Като много богомили в древността, Левски е знаел своята мисия и пророчески е виждал съдбата й. Затова е развързал леко една връв на навущата си – за да предотврати предателството на някой приятел, защото краят е бил вече неизбежен. В условията обаче, в които е живял, е било невъзможно да остави и най-малък знак за истинските си мисли и за същността на своята мисия. Като всички велики посветени, той е работел всеотдайно и безпределно целенасочено в своя малък срок. Поемал е всяка следваща задача от Бога – да сее в душите и сърцата на българите искрици жива Светлина, знание, пламъчета жив Огън – обич към хората и свободата, и полъх от живия Дух – воля за постигане на възможни за момента цели. Затова неговият индивидуален дух е жив в душите ни и е готов да ни помага и днес.


* * *
Животът ни е низ от конфликти и вражди, в ежедневието ни пъкат явни и прикрити сблъсъци. А това не е ли най-сериозното предизвикателство за всеки човек? – Да прояви на дело своята същност – божествено-духовна, в постоянен стремеж за хармонизиране на човешките взаимоотношения на основата на Доброто, Истината и Чистотата. За да постига поне малко святост, точно като Левски...

Всеки човек, който е живял заради другите, живее с духа си в дъха на живите. Живият Левски е бил безкрайно голям в пространството, след бесилото край София духът му остава безкрайно голям и във времето.


* * *
СВЕТА ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА

Малката църквица с белия кръст
в сърцето на София свети.
Напомня за родната
святата пръст –
дом на боговдъхновени поети.

Обичам храмовете ни в България.
От тях Борисхристова песен
безгласно-нечуто се лее
и пред олтарите
блян-мечта живовъглено грее:
като тебе да бъдем
приятелю Левски,
дъхът ни дори да леденее,
Духът в сърца чисти
да възкръсва
и чрез Словото
на криле верни да бъде понесен
отново
отново
отново...

(публикувано в „Родово имение” - бр.89)

Няма коментари:

Публикуване на коментар